Всички ние сме потребители. Потребяваме стоките и услугите, наложени ни от пазара. Казвам "наложени", защото изборът ни е манипулиран от корпоративния свят. Ние сме длъжни да си купуваме определени марки, защото в противен случай ще сме аутсайдери. Заливани сме от реклами всеки ден, с които ни се диктува, кое е полезно за нас и кое е най-доброто. На пазара оцеляват само най-големите, а малките са буквално изяждани и унищожавани.
"Имаме една класа млади, силни мъже и жени, които желаят да посветят живота си на нещо. Рекламата кара тези хора да тичат след коли и дрехи, които не са им нужни. Поколения наред работят нещо, което мразят, само за да могат да си купят онова, от което всъщност нямат нужда", казва писателят Чък Паланюк в култовата си книга "Боен клуб".
Всички говорят за свободата на словото, но дава ли си някой сметка, че такава не съществува. Защо?
Съществуването на дадена медия е зависима от финансовия ресурс. Задържането й на пазара е въпрос на принадлежност към корпоративна структура. Отдавна корпорациите владеят и управляват политиката. Всъщност политиката зависи от волята на корпорациите. Войните, които се водят по света, вече са корпоративни. Даже армиите им са корпоративни и това може да се види и по игрите, които се издават. Корпорациите диктуват словото. Това, което трябва да чуем и прочетем, за да оформим мнението си и да направим избора, който ТРЯБВА да направим.
За какво ви ги говоря тези работи? През миналата седмица една корпорация дръпна шалтера на една медия, отразяваща света на MMO гейминга. Хората, работещи там, бяха принудени да търсят свой начин за оцеляване в реалния, корпоративен свят. Начин, който да им даде независимост и свобода.
Каква е цената на независимостта?
Хората от медията откриха Kickstarter кампания, за да финансират новия си медиен проект. Първата им финансова цел от 50 000 $ вече е изпълнена благодарение на читателите им, които ги финансираха само в рамките на два дни от старта на кампанията. Следващата им цел е набирането на сумата от 75 000 долара, за да формират бюджет, с който да изпратят журналистите си да отразят гейминг събития като PAX East, PAX Prime, BlizzCon и E3.
Очевидно е, че за качество и конкурентноспособност са необходими пари. Независимостта и свободата си има своята немалка цена, както виждаме в случая с Massively. Те не са единствени. Множество инди гейминг компании се опитват да оцелеят или да реализират проектите си, бягайки от корпоративните пари.
Някои като Крис Робъртс успяха с търпение, талант и реализираха идеите си с парите на играчите си. Вижте неговия Star Citizen! Наскоро Робъртс обяви, че през тази година ще достигне сумата 150 млн. долара, събрани от фенове за разработка на играта си.
Независимостта може не само да роди качество като в случая със Star Citizen, но и нещо стойностно - This War of Mine, например. Ако корпоративните игри ни пращат да воюваме, избивайки стотици виртуални хора във виртуалните светове на шутърите, то This War of Mine ни показа истинското, ужасното лице на войната. Радостното в случая е, че 11 Bit Studios, не само избиха разходите си по разработката за два дни, но дори участват в благотворителни кампании, подмогащи жертвите на реалните бойни действия.
Изглежда че все пак има светлина в тунела. Независимите медии, независимите гейминг компании, въобще наистина независимите структури ще са новия балансьор между крайната форма на корпоративния диктат и заслепения консуматор. Съществуването им обаче е пряко зависимо от събуждането на последния. Единственият начин е осъзнаването на самия консуматор, че е такъв. Когато потребителят излезе от ролята на заспалия, заслепения консуматор, той може да направи наистина свободния избор, какво да купи, какво да прочете и да различи независимите от корпоративните продукти.
About Unknown
0 коментара :
Публикуване на коментар