"Танкът на Победата" - именно това е неофициалното название на ИС-3, който не е взел участие в нито една битка по време на Втората световна война. Участието му в нея се свело до участие в парада на съюзническите войски в Берлин на 7 септември 1945 г.
От 1943 г. съветските бронетанкови войски сблъсквайки се с немските тежки машини Panzerkampfwagen VI «Tiger I» и Panzerkampfwagen V «Panther», започнали да търпят тежки загуби. Съветското командване било принудено да предприеме съответните мерки. В резлутат на това се появили тежките танкове ИС-1 и ИС-2. Заради спешността на задачата качеството на машините било особено добро - освен проблемите с трансмисията, анализът на повредите показал ненадеждната бронезащита. Бронята се пробивала лесно с оръдията на "Тигрите" и "Пантерите" от разстояние 900-1200 м.
На 8 април 1944 г. с Постановление ГКО №5583 била утвърдена програма за създаване на опитен модел на нов, тежък танк на Челябинския Кировски завод. Проектираната машина трябвала да бъде с усилена броня. Пред проектантите стояла задачата "челната част на купола и корпуса, а също така и бордовите брони на подкуполната кутия, да не могат да бъдат поразени независимо от разстоянието. Така започнало раждането на "Обект 703", получил по-късно индекса ИС-3.
Въпреки сложността на поставената задача, проектантите, опирайки се на препоръките на Института по металургия и брони (ЦНИИ-48), пристъпили към изпълнението й.
Ръководството било възложено на инженер М. Балжи. В първоначалната конструкция били направени 30 радикални промени, включително замяна на двигателя. Конструкторите обаче не успели да се вместят в поставения срок - 25 юни 1944 г. Първата модернизирана машина започнала да се сглобява на 2 септември 1944 г. Изпитанията на новия танк започнали в края на октомври. Машината често излизала от строя заради дефекти на различни възли и детайли. В резултат се наложило да се откажат от смяната на двигателя и да се върнат към старата ходова част с трансмисия.
На 25 ноември 1944 г. на изпитания бил изпратен втори опитен модел, обозначен в документите като "Образец А", получил названието "Тежък танк ИС-3 (образец №1)".
Този танк бил със стария двигател В-11 с мощност от 520 к.с., тъй като той бил подходящ със своите параметри.
Следвайки предписаните мероприятия по усилване на бронезащитата на ИС-2, инженерите разработили за ИС-3 нов, заварен корпус. Дъното на този вариант на танка имало форма на корито, а бордовите части се заварявали от долни и горни, вертикално съставящи части. Дебелината и ъглите на наклона на бронираните листи на ИС-3 правели корпуса му неуязмим за огъня на противниковата артилерия и танкови оръдия.
Най-интересна част на новата машина била купола й. Този детайл се отливал на цяло, а дебелината на стените му варирала от 170 до 360 мм, което заедно с големите ъгли на наклон карало снарядите да рикошират при попадение.
Танкът бил снабден с оръдие Д-25 калибър 122 мм и 7,62-мм картечница ДТ. Вследствие на изпитанията било препоръчано машината да бъде приета на въоръжение.
До края на 1945 г. били произведени 1705 танка от общо 2305, излезли от производство в периода от 1945 г. до 1946 г.
ИС-3 трябвало да стане основна машина от танковите войски на СССР, но той не се справил със задачата. Постигнала го участта на предшественика му - ИС-2. Срочността на разработката и построяването му довела до многобройни повреди по време на експлоатацията му.
Въпреки това, благодарение на техническите решения, ИС-3 оказал влияние не само на съветското, но и на световното танкостроене. Ненапразно след изпитанията конструкторите, взели участие в създаването му, били наградени с високи правителствени награди.
0 коментара :
Публикуване на коментар