Почти всеки помни видеоиграта Street Fighter. Sagat беше последния бос, който бе много труден за побеждаване. Той беше облечен с Муай Тай шорти (по него време малцина бяха чували за тайландското бойно изкуство) и с превръзка на едното око. Сагат бе омразен с неговите силни удари, мощни ъпрекъти и тройни ритници.
Малко хора обаче знаят, че зад образа на героя Сагат от играта стои истински Муай Тай боец: Sagat Petchyindee.
Сагат е роден през 1958 г. в Phimai, Nakhon Ratchasima. Той е седмо от общо десетте деца в семейството. Всички момчета от фамилията са били Муай Тай бойци. Дядото на Сагат - Suk Prasathin Phimai - бил известен и даже има негова статуя в селището в знак на почит за неговите успехи на ринга.
Сагат навлиза в света на Муай Тай на 11 години покрай един от братята си. След половин година тренировки той взема участие в първия си бой по време на храмовия празник в селото, като го печели. След 20 боя момчето остава непобедено и привлича внимание върху себе си. Така в селото пристига Boonyeam Sophon, собственик на Муай Тай зала в Porntawee. След поредната победа на 16-годишния Сагат, той иска разрешение от чичото на момчето да го вземе със себе си в своята зала в Бангкок, където да го тренира.
"Ще го направя звезда", заявява треньорът.
Животът на Сагат изведнъж се променя - от боеве на местни рингове той става част от нещо по-сериозно. Както заявява сам: "Беше все едно от училищната скамейка да се преместиш в Университета."
Той се присъединява към Petchyindee gym, от където взема бойното си име.
"Преди това нямах нищо повече освен бойните си инстинкти, тук получих много теоритични знания, които нямах преди това", казва Сагат.
Първият му бой за новата зала е на Ratchadamnoen stadium. Той губи, но се връща в злата, където тренира усърдно, осъзнавайки, че уменията му не са достатъчни, за да се наложи над по-трудни противници.
Две години по-късно той достига точката, където печели пет боя един след друг. На първия турнир на Ratchadamnoen той печели пояса в категория петел. Сагат се пробва и на боксовия ринг, където се представя успешно. Той печели титлата в леката дивизия на Association of Boxing Commissions и Oriental and Pacific Boxing Federation (OPBF) през 1986 и 1987 години.
По време на кариерата си той познава също така и вкуса на поражението. През 1978 г. след два мача в професионалния бокс Сагат излиза срещу Улифредо "Базука" Гомес за титлата на Световния боксов съвет (WBC). Тайландецът губи с нокаут в третия рунд.
В последствие започва да търпи поражения и в срещи по Муай Тай. На 25-годишна възраст той претърпява девет поредни загуби и смята, че кариерата му е завършила. Сагат даже търси съветите на местни монаси, тъй като решава, че му е направена черна магия.
Сагат се връща в родното си село, където се среща с друг монах. Той ще помни думите му през останалата част от живота си:
"Не се заслепявай от славата, когато си на върха и не се предавай, когато падаш".
Сагат връща увереността си и открива новото си оръжие: ъперкъта. С негова помощ печели репутацията са ни нокаутьор и се оттегля от кариерата на 28-годишна възраст. Той записва 317 боя, 266 победи, 40 загуби и 11 равни мача. 150 от победите му са с нокаут.
Сагат става световен шампион по Муай Тай и кикбокс, а също така и трикратен Лумпини шампион. В професионалния бокс записва 14 срещи с 12 победи.
След края на кариерата си той получава множество оферти като треньор. Сагат тренира бойци в различни зали, включително и в Австралия. По-късно се мести в Япония, където е познат като страховит боец, като преподава в зала в Осака.
С излизането на играта Street Fighter през 1994 г. той спечели световна слава, но не и пари. Героят Сагат е представен от Capcom, разработчиците на играта, като "Императора на Муай Тай". Той външно не прилича на прототипа си, а и разработчиците никога не признават, че са взаимствали образа от реалния персонаж. Те никога не са влезли в контакт със Сагат, а самият той имал намерение да ги съди, но се отказва, тъй като пресметнал, че времето и парите, които ще похарчи няма да имат възвръщаемост.
Все пак той използва играта за самореклама, като разтръбява, че той е Street Fighter-а. Така успява да си намери работа като треньор в Италия и Америка.
Славата и парите, спечелени през кариерата му на боксьор, го правят осигурен до края на дните му. Той обаче започва друга голяма битка в живота си: тази с наркозависимостта. Сагат е арестуван за първи път през 2002 г. Вторият му арест му осигурява затвор, а през 2009 г. е пратен отново в затвора за пет години.
Сагат не говори много за това време, но разказва, че е боец по природа и след като е паднал, той трябва да се изправи отново. След като се отървава от зависимостта си той получава работа отново като треньор в различни тренировъчни центрове. Сега той е на 58 години и казва, че ритникът му е същия като на 18 години.
"Това, на което искам да науча учениците си е, да не бъдат твърде самоуверени, тъй като славата не трае вечно."
"Важно е да спестявате парите си, а не да ги харчите глупаво", казва още той.
"Най-трудното нещо, след като спечелиш шампионска титла е, да я защитиш."
Източник: Бангкок пост
0 коментара :
Публикуване на коментар